Български народни песни
Българските народни песни са събрали и звуково богатство на родния език. Те възникват в историческото минало отрозили прадревни славянски представи, тракийски и гръцки езически вярвания и християнски възтледи.
Българската народна песен е единсто от текст и музика, свързани в общо поетично послоние.Внушенията на народната песен , са непосредствен израз на човешките чувства, вълнения и преживявания.Затова песента присъснва и в делника, и в празника на българина.Пее се удома, на полето, на мегдана, в тъга и в радост.Народната песен отразява историческата съдба на българина.Съпътства го през целия му живот.Човекат излива в песен и мъката, и радостта си, разказва за битовото ежедневие , но и за преломни момменти в народната съдба.Българската народна песен е част от духовната история на народа ни.
Разпространява се устно, като много често, хората допълват и променят песента и затова, много често се срещат по няколко варианта на една и съща песен.В нейното създъване участват предимно талантливи, безименни поети и музиканти от различни поколения.
През Възраждането, в средата на XIX век, български книжовници , започват да събират, записват и публикеват народните ни песни.Благодарение на тези родолюбиви българи, се запазва голяма чат от фолклорното ни богатство.Братя Миладинови, са едни от първите възрожденци, събрали и опазили наподно-песенното ни творчество.
Българските народни песни се делят на различни видове.Въз основа на тяхното съдържание, те са: обредни; митични; юнашки; исторически; хайдушки; битови; детски песни и залъгалки; трудови.
Според начина, по който се изгражда това съдържание, те са:епически; лироепически; лирически.
Като цяло , народната песен се отлечава със стройна композиция, широта и плавност.Поразява мелодичността на стиха, неговата ритмичност и образност. Картините, които рисува със словото си народният творец, вълнуват слушателя с красивото песенно звучене на чувствата.Те говорят за богатата душевност на българина и за любовта му към доброто, което е постигната красота в живота.Силно е внушенито на народната песен, защото отразява действителността.Не случайно за народната песен Пенчо Славейков казва, че тя е най- хубавото и най- ценното , което е създал българинът.
"Излел е Дельо хайдутин" е българска народна песен от златоградския регион (Родопска фолклорна област). През 1977 г. песента, в изпълнение на Валя Балканска, е включена в Златната плоча на Вояджър на американските космически апарати "Вояджър 2" и "Вояджър 1", като музикално послание от Земята към далечния космос.
Текст:
Излел е Дельо хайдутин,
хайдутин енкесаджие,
с Думбовци и с Караджовци.
Зарочал Дельо, пурочал
даридерскимнем аене,
аене кабадайлие.
-В селоно имам две лели,
да ми ги не потурчите,
да ми ги ни почорните,
чи га си слезам в селоно,
мночко щат майки да плакнат,
по-мночко, млади невести.
Песен от родопския край.
Стига ми се момне ле навдигай, навдигай
барем да не та познавам, познавам
Барем да не та познавам, познавам
чия си, мари, дощеря, дощеря
Барем да не та познавам, познавам
чия си, мари, дощеря, дощеря
Чия си, мари, дощеря, дощеря,
че носиш чуждо гиздило, гиздило
Корпана ти е лелина, лелина,
гришкана ти е чичина, чичина
Кундрине ти са лескати, лескати
а пък отдолу разпрати, разпрати
Стига ми се момне ле навдигай, навдигай
барем да не та познавам, познавам
Барем да не та познавам, познавам
чия си, мари, дощеря, дощеря
"В градина мома седеше", изпълнена от доайена на македонската песен, санданчанинът Емил Ристосков е народна песен от Пиринския фолклорен край.
В градина мома седеше и сокол пиле молеше. Соколе, пиле соколе, яс ке те нещо замолам. Литни ми соколе, литни ми горе високо. Литни ми соколе, литни ми горе високо. Либето ми е далеко во тая пуста тугина, да видиш либе що прави, да видиш либе що стори. Дали е още мой, или си друга люби той. Дали е още мой, или си друга люби той. Летна ми пиле, отлета, летна ми горе високо оттамо либе погледна, друго си либе любеше Назад си политна и во градина долета, до моме застана и на моме говори: Твоето либе лажно е и друго либе си люби, а твойто сърце тажно е, по-арно що го загуби. Не жали за него, ти друго либе найди си. Не жали за него, ти друго либе найди си.
Костадин Гугов е български изпълнител на народни песни от македонската фолклорна област.
Санок ми билбил препея
на Катиниот трендафил:
Стани ми стани, Катинке
Стани ми стани, девойче
либето ти се посвърши
йот тебе сака прощенье
Йот мене просто да му е,
йот сърце проклет да биде;
сърцево ми го изгоре,
сърцево ми го изгоре
Борис Николов Машалов е български народен певец, известен изпълнител на песни от северняшката фолклорна област.
Текст:
Заблеяло ми агънце,
в Тодорови кошари,
като му агне заблея,
цяло му стадо разблея.
Тодор на агне продума,
агънце байно рогато,
защо си жално заблея,
та ми стадото разблея?
Дъл не ти трева зелена,
или ти вода не стига?
Агънце жално продума,
байно ле, бачо Тодоре,
къде е мойта майчица?
Тодор на агне продума,
агънце байно рогато,
таз сутрин рано в ниделя,
дойдоха трима търговци,
шепа алтъни дадоха,
Рогуша на тях продадух.
Агънце жално продума,
помниш ли байно Тодуре,
кугато Тунджа придойде,
синджир мостови събори,
твоето стадо шарено,
отвъд реката остана.
Ти покрай брега ходеше,
жално си милно плачеше,
моята майка Рогуша,
тя ти стадо преведи.
каква ти беши думата?
Ругата ше и позлатиш,
краката ше и посребриш,
Защо я байно продаде,
на тези върли касапи?
Тодур си жално нажали,
с медян си кавал засвири,
като си с кавал свиряши,
сълзи мо кавал убливат.
Шаро си кротко лежеше.
Рогуша от стадо приблея:
- Чувам те, байно Тодоре,
тежък ми звънец завързан.
Ако се от стадо отделя,
Касапи ще ме познаят.
Шаро си в трева полази,
и се у стадо намеси,
каишка ѝ с уста прехапа.
Рогуша се от стадо отдели,
И се при Тодор намеси.
Агънце милно приблея:
- Байно ле, байчо, Тодоре,
всички агънца със майка,
и аз съм байно със майка.
"Елено моме", изпълнена от фолк и попфолк певицата Райна. Репертоара и, включва предимно песни от Пиринската фолклорна област.
Елено моме, Елено,
не гази сено зелено.
Ах, Елено моме, Елено,
не гази сено зелено.
Щом падне сено зелено,
млади го момци косили.
И млади булки пластили.
Ах, Елено моме, Елено
и млади булки пластили.
Кога ми момци косили,
косили и се садили.
Ах, Елено моме, Елено,
косили и се садили.
Кога девойки пластили,
пластили и се молили.
Ах, Елено моме, Елено,
пластили и се молили.
Еленените очички,
те струват шепа жълтички.
Еленените клепачи,
който ги види все плаче.
Ах, Елено моме, Елено,
не гази сено зелено.
Дилмано, Дилберо, (х2)
кажи ми как се сади пиперо. (х2)
Да цъфти, да върже, (х2)
да береш (х3) как сакаш. (х2)
Помуни го, побуцни го - (х2)
те така се сади (х2) пиперо. (х2)
Леле свашке пуста свашке, църна лисицо,
откак с тебе се сродимо кучу запустимо.
Откак щерка ти на мене снаа ми стана,
от тогава, леле свашке, болест ме захвана.
От кога си я родила не си я учила,
да опере, да омеси, вода да донесе.
Да опере, да омеси вода да донесе,
чиниите не си мие, под креват ги крие.
Леле свашке пуста свашке, оти си не траеш,
оти си не траеш свашке, като кучка лаеш.
Не ли виж го твой Илия, че е кусурлия,
мене гледа тебе види свил се като гега.
Леле свашке пуста свашке, айде да си траемо,
кусурите що ги имат сал двете да знаемо. /2
Що побърза млад челеби, та заспа
та не види какво чудо помина.
Лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си?
Поминаха дор три млади уфчеря.
Първи носи кротко ягне да коля.
Лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си?
Втори носи руйно вино да пия.
Трети носи медян кавал да засвири.
Лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си?
Изгреяла е месечинка (2)
аляна галяна портокаляна, блага душка медена,
шекеряна (2)
Чи огряла в градинчица (2)
аляна галяна портокаляна, блага душка медена,
шекеряна (2)
В градинчица, Иринчица (2)
аляна галяна, портокаляна, блага душка медена,
шекеряна (2)
Да си бере пъстри китки (2)
аляна галяна, портокаляна, блага душка медена,
шекеряна (2)
Стано, Стано бяла Стано изгори ма мари изсуши ма. (х2)
Направи ма сухо дърво, сухо дърво мари за горене.
Изгори ма изсуши ма, направи ма мари сухо дърво.
Вода газя жаден стоя, Стано Стано мари бяла Стано. (х2)
Изгори ма изсуши ма направи ма мари сухо дърво. (х2)
Хляб ти нося гладен стоя, Стано Стано мари бяла Стано(х2)
Изгори ма изсуши ма направи ма мари сухо дърво(х2)